Окончателното ръководство за Razkazy за Sanya
Окончателното ръководство за Razkazy за Sanya
Blog Article
във водата като от време на време поплюваше по два пъти. Опръска очите им с
И това не беше лъжа, но нормално при дългата езда на потния кон. Засмяхме се и се гушнахме за още малко и тя ме подкани:
Птицата отговоря, че щяла да вдигне лапи към небето и да благодари на бога за хубавия улов. Лисицата решава това да направи и докато реди благодарствената молитва, гъската се измъква и излита надалеч.
Аз конкретно селскостопанска работа не съм вършил, но с години съм бъркал бетон, строил, цепил дърва, копал градина, просто това не ми е ежедневието, ама както и да е. Викам си, няма какво да обяснявам, усмихнах се и казах:
Неговият вариант се нарича „Врана и лисица“. Историята разказва за врана, която си хапва сиренце на едно дърво. Лисицата идва, започва да ѝ прави комплименти и я моли да попее с хубавия си глас. Враната, поласкана, отваря човка да запее, сиренцето пада и лисицата го грабва.
Сигурен съм че това ебане ще продължи във времето, надявам се да не забравяме влакчето.
- Лесно ви е на вас, млади сте, не се изморявате! – каза Саня.
Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В Разкази за Саня мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.
- Христо, бабо, не издържам повече! Искам да си взема душ и да си почина! – каза Саня, като сложи ръка между краката си за да не капе сперма по пода по пътя за банята.
сякаш къртици бяха изкопали полята, Ясен се отправи към гората над селото. В края й,
Понякога точно този литераурен жанр ни кара да се замислим много повече, отколкото прочитането на цяла книга.
Старците тръгнали, а дъщерята забравила какво са й казали. […]
длан полята. – Съдбата, сестро, е досущ червен божур – колкото може да е красива,
един ерген и една мома имаха еднакъв вид цветя. Мъжете започнаха да се тупат един